20.02.2017 г., 23:08

На малкото паяче

546 2 6

В кръговрат на следите,

докато видим ябълков цвят

и наши звезди.

Докато те залюлея на люлка,

прошепна те в стих.

Докато се срежа на светлото

и прокърви,

до последния изгрев

ще си палим светулки

и ще стъпваме в необятното.

Безрезултатно ли?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йоана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • В кръговрата на следите неизбежно ще стъпим в необятното.Може би там са и светулките?
    Поздрав!
  • Мммм..., прекрасно..., Вие сте рядко талантлив поет...!!!
    "Докато те залюлея на люлка,
    и прошепна те в стих."
  • Нежно и красиво! Поздрави!
  • Наистина на подобна нежност си способна единствено ти, Йоана. Тя непрестанно се въплътява в творбите ти. И този така неочакван риторичен въпрос накрая. Един истински лупинг - оригинален и красноречив. Поздравявам те!
  • Йоана,такава дълбока замечтаност, нежност,проникновение и романтика няма как да бъдат безрезултатни... Запечатах си светулките и ябълковият цвят.

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...