6 июн. 2008 г., 12:55

На мама

928 0 3
 

 

 

                   От твойта гръд съм аз закърмена,

                   от твойта младост си ми дала,

                   посочвала си ми и пътя,

                   дори когато път е нямало.

 

 

                   Във дни и нощи неспокойни,

                   във радости и грижи,

                   Ти до мене си била,

                   за мен си мислила.

 

 

                  Отгледала си ме така

                  със твоето сърце голямо.

                  Затуй с усмивка на уста

                  Ти казвам днес:

 

 

                 „Благодаря ти, Мамо!"

 

 

 

(16-17 май 2008г. Град Пловдив - след премиерата на Димитрина Чакова в Балабановата къща)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Весела Славова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...