От твойта гръд съм аз закърмена,
от твойта младост си ми дала,
посочвала си ми и пътя,
дори когато път е нямало.
Във дни и нощи неспокойни,
във радости и грижи,
Ти до мене си била,
за мен си мислила.
Отгледала си ме така
със твоето сърце голямо.
Затуй с усмивка на уста
Ти казвам днес:
„Благодаря ти, Мамо!"
(16-17 май 2008г. Град Пловдив - след премиерата на Димитрина Чакова в Балабановата къща)
© Весела Славова All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
