От твойта гръд съм аз закърмена,
от твойта младост си ми дала,
посочвала си ми и пътя,
дори когато път е нямало.
Във дни и нощи неспокойни,
във радости и грижи,
Ти до мене си била,
за мен си мислила.
Отгледала си ме така
със твоето сърце голямо.
Затуй с усмивка на уста
Ти казвам днес:
„Благодаря ти, Мамо!"
(16-17 май 2008г. Град Пловдив - след премиерата на Димитрина Чакова в Балабановата къща)
© Весела Славова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
