6 jun 2008, 12:55

На мама

  Poesía
929 0 3
 

 

 

                   От твойта гръд съм аз закърмена,

                   от твойта младост си ми дала,

                   посочвала си ми и пътя,

                   дори когато път е нямало.

 

 

                   Във дни и нощи неспокойни,

                   във радости и грижи,

                   Ти до мене си била,

                   за мен си мислила.

 

 

                  Отгледала си ме така

                  със твоето сърце голямо.

                  Затуй с усмивка на уста

                  Ти казвам днес:

 

 

                 „Благодаря ти, Мамо!"

 

 

 

(16-17 май 2008г. Град Пловдив - след премиерата на Димитрина Чакова в Балабановата къща)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Весела Славова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...