6 jun 2008, 12:55

На мама

  Poesía
925 0 3
 

 

 

                   От твойта гръд съм аз закърмена,

                   от твойта младост си ми дала,

                   посочвала си ми и пътя,

                   дори когато път е нямало.

 

 

                   Във дни и нощи неспокойни,

                   във радости и грижи,

                   Ти до мене си била,

                   за мен си мислила.

 

 

                  Отгледала си ме така

                  със твоето сърце голямо.

                  Затуй с усмивка на уста

                  Ти казвам днес:

 

 

                 „Благодаря ти, Мамо!"

 

 

 

(16-17 май 2008г. Град Пловдив - след премиерата на Димитрина Чакова в Балабановата къща)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Весела Славова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...