14 дек. 2008 г., 05:12

На мама

1K 0 4

Свещичка църковна на празник запалвам,

за мама си спомням със сълзи в очи.

Плахо се кръстя и тихо повтарям:

нека бог да прости.

 

А после се питам какво да прощава,

ти с всички била си много добра.

Младост и обич, и всичко си дала

да отгледаш прекрасни деца.

 

 И днеска е празник, свещичка запалвам,

гледам  портрета със тъжни очи.

На грешните нека Бог да прощава,

аз тихо ще кажа: мамо, прости.

 

Жива съм аз и ти си ми Бога,

ти ме отгледа и ти ме роди.

Ако сбъркам, не искам Бог да прощава,

ако можеш, ти ми прости.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Глория Стойчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...