Dec 14, 2008, 5:12 AM

На мама 

  Poetry » Love
835 0 4

Свещичка църковна на празник запалвам,

за мама си спомням със сълзи в очи.

Плахо се кръстя и тихо повтарям:

нека бог да прости.

 

А после се питам какво да прощава,

ти с всички била си много добра.

Младост и обич, и всичко си дала

да отгледаш прекрасни деца.

 

 И днеска е празник, свещичка запалвам,

гледам  портрета със тъжни очи.

На грешните нека Бог да прощава,

аз тихо ще кажа: мамо, прости.

 

Жива съм аз и ти си ми Бога,

ти ме отгледа и ти ме роди.

Ако сбъркам, не искам Бог да прощава,

ако можеш, ти ми прости.

© Глория Стойчева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??