14.12.2008 г., 5:12

На мама

1K 0 4

Свещичка църковна на празник запалвам,

за мама си спомням със сълзи в очи.

Плахо се кръстя и тихо повтарям:

нека бог да прости.

 

А после се питам какво да прощава,

ти с всички била си много добра.

Младост и обич, и всичко си дала

да отгледаш прекрасни деца.

 

 И днеска е празник, свещичка запалвам,

гледам  портрета със тъжни очи.

На грешните нека Бог да прощава,

аз тихо ще кажа: мамо, прости.

 

Жива съм аз и ти си ми Бога,

ти ме отгледа и ти ме роди.

Ако сбъркам, не искам Бог да прощава,

ако можеш, ти ми прости.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Глория Стойчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...