13 февр. 2018 г., 10:55

На мама

480 0 0

Непокорен кичур ще преместя,
мило лицето ти ще галя,
ще мина всяка бръчка,
а тя приказка ще ми разказва.
Ще те погаля по ръцете,
по тънките ти пръсти,
по кожата ти състарена
за живота ще узная.
Ще те прегърна нежно,
сърцето ти ще чуя,
че то е било много често
на болка, радост и копнежи. 
Една сълза от очите ти се свлича,
ще я избърша леко
тъй както моите сълзи събира.
Аз искам да благодаря сърдечно, защото
Ще те обичам вечно!

Антония Станева

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Антония Станева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...