13.02.2018 г., 10:55

На мама

474 0 0

Непокорен кичур ще преместя,
мило лицето ти ще галя,
ще мина всяка бръчка,
а тя приказка ще ми разказва.
Ще те погаля по ръцете,
по тънките ти пръсти,
по кожата ти състарена
за живота ще узная.
Ще те прегърна нежно,
сърцето ти ще чуя,
че то е било много често
на болка, радост и копнежи. 
Една сълза от очите ти се свлича,
ще я избърша леко
тъй както моите сълзи събира.
Аз искам да благодаря сърдечно, защото
Ще те обичам вечно!

Антония Станева

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Антония Станева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...