11 мар. 2021 г., 08:11

На мама

437 0 0

В прегръдките ти,мамо,
тревогите забравям, 
там чувствам се мъничко дете
и на рамото ти, глава полагам,

 

да се стопля с твоето сърце.
Където и да отида зная,
при теб винаги ще има място
да се върна и да те прегърна!

 

Благодаря ти, мамо,
за неспирните ти грижи!
Благодаря ти, за уроците безчет!
Благодаря ти, че те има

 

и че бдиш над мен! 
Извинявай, ако съм те наранила,
съзнателно или пък не,
но благодаря ти, че си ме родила

 

и като ангел си ме ти пазила! 
Днес е твоят празник,мамо,
трябва да си все така щастлива,
защото усмивката, много ти отива!

 

Редовете ми не стигат да опиша,
колко много ти благодаря,
а думите не стигат да ти кажа: 
Колко силно те обичам!

 

08.03.2021г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Еленка Гишина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....