11.03.2021 г., 8:11

На мама

433 0 0

В прегръдките ти,мамо,
тревогите забравям, 
там чувствам се мъничко дете
и на рамото ти, глава полагам,

 

да се стопля с твоето сърце.
Където и да отида зная,
при теб винаги ще има място
да се върна и да те прегърна!

 

Благодаря ти, мамо,
за неспирните ти грижи!
Благодаря ти, за уроците безчет!
Благодаря ти, че те има

 

и че бдиш над мен! 
Извинявай, ако съм те наранила,
съзнателно или пък не,
но благодаря ти, че си ме родила

 

и като ангел си ме ти пазила! 
Днес е твоят празник,мамо,
трябва да си все така щастлива,
защото усмивката, много ти отива!

 

Редовете ми не стигат да опиша,
колко много ти благодаря,
а думите не стигат да ти кажа: 
Колко силно те обичам!

 

08.03.2021г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Еленка Гишина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...