8 мар. 2019 г., 14:55

На мама с обич

1.4K 5 12

Малко е "благодаря" да кажа, мамо, 

за грижите ти нескончаеми към мен, 

на духа ти силен и сърце голямо, 

подкрепяли ме безрезервно всеки ден! 

 

Зная аз, че прàвила съм грешки много...

Не винаги била съм дъщеря добра, 

а денят ти всеки, искам да е пролет, 

изпълнена с усмивки и цветя! 

 

Може би, съм наранявала неволно 

любящото ти, силно майчино сърце, 

а любов, то, колко ми е дало!... Колко!!! 

Утеха – топлите ти майчини ръце! 

 

Аз вече имам, мамо, свои си деца...

И те са всичкото за мен на този свят! 

Че майката – за себе си, не мисли тя –

в сълзѝте им, в сърцето им е... и духа! 

 

Малко е "благодаря" да кажа, мамо! 

"Обичам те безкрайно!" казвам всеки ден 

и няма, аз, да спра да го повтарям, 

че знам – сто пъти раждала си се със мен! 

 

Пепи Петрова

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Pepi Petrova Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....