На Мартин
Ти ми каза, че надеждата умира последна,
а знаеше ли, че ти си последната ми надежда?
Ти ми каза, че болката е просто поредна,
но остава тя вечна, щом сърцето така ми нарежда.
Сега има и други, които като теб ме вълнуват:
едни ме радват, други раняват;
едни са истински, други пък се преструват,
но за разлика от теб, те в сърцето ми не остават.
Заблуждавах се, че за мене вече си спомен,
че някъде в миналото съм те оставила,
но споменът явно ще остане вековен,
щом след толкова време още не съм те забравила.
а знаеше ли, че ти си последната ми надежда?
Ти ми каза, че болката е просто поредна,
но остава тя вечна, щом сърцето така ми нарежда.
Сега има и други, които като теб ме вълнуват:
едни ме радват, други раняват;
едни са истински, други пък се преструват,
но за разлика от теб, те в сърцето ми не остават.
Заблуждавах се, че за мене вече си спомен,
че някъде в миналото съм те оставила,
но споменът явно ще остане вековен,
щом след толкова време още не съм те забравила.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Петя Микова Все права защищены
