На Мартин
Ти ми каза, че надеждата умира последна,
а знаеше ли, че ти си последната ми надежда?
Ти ми каза, че болката е просто поредна,
но остава тя вечна, щом сърцето така ми нарежда.
Сега има и други, които като теб ме вълнуват:
едни ме радват, други раняват;
едни са истински, други пък се преструват,
но за разлика от теб, те в сърцето ми не остават.
Заблуждавах се, че за мене вече си спомен,
че някъде в миналото съм те оставила,
но споменът явно ще остане вековен,
щом след толкова време още не съм те забравила.
а знаеше ли, че ти си последната ми надежда?
Ти ми каза, че болката е просто поредна,
но остава тя вечна, щом сърцето така ми нарежда.
Сега има и други, които като теб ме вълнуват:
едни ме радват, други раняват;
едни са истински, други пък се преструват,
но за разлика от теб, те в сърцето ми не остават.
Заблуждавах се, че за мене вече си спомен,
че някъде в миналото съм те оставила,
но споменът явно ще остане вековен,
щом след толкова време още не съм те забравила.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Микова Всички права запазени
