Dec 14, 2007, 4:38 PM

На Мартин 

  Poetry
857 0 1
Ти ми каза, че надеждата умира последна,
а знаеше ли, че ти си последната ми надежда?
Ти ми каза, че болката е просто поредна,
но остава тя вечна, щом сърцето така ми нарежда.
Сега има и други, които като теб ме вълнуват:
едни ме радват, други раняват;
едни са истински, други пък се преструват,
но за разлика от теб, те в сърцето ми не остават.
Заблуждавах се, че за мене вече си спомен,
че някъде в миналото съм те оставила,
но споменът явно ще остане вековен,
щом след толкова време още не съм те забравила.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя Микова All rights reserved.

Random works
: ??:??