petinka67 (Петя Кръстева)
455 27264
28 апр. 2009 г., 12:23

На мегдана 

  Поэзия » Любовная
1381 0 27

Из прегорелите от мараня жита
една ръкойка весело припява,
с нежност свива клас по клас в деня
жълти снопи със цвета на злато.


Далеко нейде глас се чува -
жътварка песен вае в утринта,
а надвечер със новата премяна
е на мегдана, с китка на глава.


До нея момъкът - ратай на татьо
реди се на извитото хоро-
мустак засукал, килнал капа в ляво,
я гледа дяволито под око.


Срамлива и свенлива е момата,
с усмивка свежда поглед о земи-
харесва си левента - снажен момък,
но севда ще му стане ли? Дали?


А той напил е менци на чешмата
и дума дадена крепи го във нощта,
че ще му пристане пряко воля-
на тейко си, с цената на кръвта.


Дали склонил е стожерът - не зная,
но двамата - момичка и ерген
живели си честито чак до края
във дом от обич - всеки Божи ден!

© Петя Кръстева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??