Из прегорелите от мараня жита
една ръкойка весело припява,
с нежност свива клас по клас в деня
жълти снопи със цвета на злато.
Далеко нейде глас се чува -
жътварка песен вае в утринта,
а надвечер със новата премяна
е на мегдана, с китка на глава.
До нея момъкът - ратай на татьо
реди се на извитото хоро-
мустак засукал, килнал капа в ляво,
я гледа дяволито под око. ...