petinka67 (Петя Кръстева)
455 27250
Apr 28, 2009, 12:23 PM

На мегдана 

  Poetry » Love
1660 0 27

Из прегорелите от мараня жита
една ръкойка весело припява,
с нежност свива клас по клас в деня
жълти снопи със цвета на злато.


Далеко нейде глас се чува -
жътварка песен вае в утринта,
а надвечер със новата премяна
е на мегдана, с китка на глава.


До нея момъкът - ратай на татьо
реди се на извитото хоро-
мустак засукал, килнал капа в ляво,
я гледа дяволито под око.


Срамлива и свенлива е момата,
с усмивка свежда поглед о земи-
харесва си левента - снажен момък,
но севда ще му стане ли? Дали?


А той напил е менци на чешмата
и дума дадена крепи го във нощта,
че ще му пристане пряко воля-
на тейко си, с цената на кръвта.


Дали склонил е стожерът - не зная,
но двамата - момичка и ерген
живели си честито чак до края
във дом от обич - всеки Божи ден!

© Петя Кръстева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??