На мегдана
Из прегорелите от мараня жита
една ръкойка весело припява,
с нежност свива клас по клас в деня
жълти снопи със цвета на злато.
Далеко нейде глас се чува -
жътварка песен вае в утринта,
а надвечер със новата премяна
е на мегдана, с китка на глава.
До нея момъкът - ратай на татьо
реди се на извитото хоро-
мустак засукал, килнал капа в ляво,
я гледа дяволито под око.
Срамлива и свенлива е момата,
с усмивка свежда поглед о земи-
харесва си левента - снажен момък,
но севда ще му стане ли? Дали?
А той напил е менци на чешмата
и дума дадена крепи го във нощта,
че ще му пристане пряко воля-
на тейко си, с цената на кръвта.
Дали склонил е стожерът - не зная,
но двамата - момичка и ерген
живели си честито чак до края
във дом от обич - всеки Божи ден!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Кръстева Всички права запазени
