20 мая 2012 г., 23:22

На мен не тия...

2K 3 10

На мен не тия колко си различен!

Желая ти течение попътно!

Така се уморих да те обичам...

(По дяволите! Все ще те преглътна...)

 

Така се уморих да ти прощавам...

(Поредна беше всяка изневяра...)

Достатъчно! До смърт се задушавам!

(Животът изгоря... като цигара...)

 

Повярвай, уморих се да те мразя...

(До кръв прехапвах устни - да не плача!)

Отвикнах да летя - тъй дълго  лазих...

До болка уморих се да не знача!

 

Вините ти вменявах си за свои...

Отказвах да повярвам, че съм чужда...

Не ме прекъсвай! Думата е моя!

До глупост те търпях! ( Съвсем ненужно...)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мариела Челебиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...