May 20, 2012, 11:22 PM

На мен не тия...

  Poetry » Love
2K 3 10

На мен не тия колко си различен!

Желая ти течение попътно!

Така се уморих да те обичам...

(По дяволите! Все ще те преглътна...)

 

Така се уморих да ти прощавам...

(Поредна беше всяка изневяра...)

Достатъчно! До смърт се задушавам!

(Животът изгоря... като цигара...)

 

Повярвай, уморих се да те мразя...

(До кръв прехапвах устни - да не плача!)

Отвикнах да летя - тъй дълго  лазих...

До болка уморих се да не знача!

 

Вините ти вменявах си за свои...

Отказвах да повярвам, че съм чужда...

Не ме прекъсвай! Думата е моя!

До глупост те търпях! ( Съвсем ненужно...)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариела Челебиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...