На мене никой не прилича. Небето чисто. Пълна е луната. Звезди пред нея тичат, тичат и бавно гаснат в тъмнината. И святкат пепелявите комети, разпалват на деня искрата - от светлорозов бляск обзети, във тая шир се лутат непознати. На тази прелест нищо не прилича... Секва мигом всичко във ума ми. Сълзите ми по бузите се стичат и спира във прехласата дъха ми. "Дали във тази нощ пресвята тайно мисли някоя за мене? И от възхита нещо в нея се подмята, че дошъл съм аз и този път навреме? Дали за някоя аз просто съм комета и блестя различно всяка нощ за нея - запалвайки заспалите небета, къде самотните планети сиротеят? Дали огрявам звездните простори на тая, дето в мислите ми плува? Светя ли единствен в кръгозора на момичето, което аз сънувам?" ... Бленувам аз от толкова години - допир с любовта и топлината. Но усмивката й, щом към мен изстина, затвори на мечтите ми вратата. И вече няма го от любовта отнетото. И плаче в мен душата... пък обича! Знам - не ще намери никога сърцето ти, някой, дет` на мене да прилича...
Мисля, че всеки през живота си си е задавал такива въпроси. Понякога на човек се струва ужасно, че не може да проникне в мислите на другия...
Много хубав стих!
И аз харесах.
Искам да кажа за ритъма. Хора, какво му е на ритъма? Сериозно, не схващам какво имате предвид. Даже момчето си го поддържа през цялото време един и същ. Нещо, което аз лично често не успявам да направя. По-скоро има някоя и друга думичка за изглаждане. Ама ще вземе пък прекалено да надобрее...
Много е хубав стиха, Валери.
Дали за някоя аз просто съм комета
и блестя различно всяка нощ за нея -
запалвайки заспалите небета,
къде самотните планети сиротеят?
...
Впечатлена съм и те аплодирам!!!
/ да, само малко ритъма.../
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.