На мене никой не прилича
На мене никой не прилича.
Небето чисто. Пълна е луната.
Звезди пред нея тичат, тичат
и бавно гаснат в тъмнината.
И святкат пепелявите комети,
разпалват на деня искрата -
от светлорозов бляск обзети,
във тая шир се лутат непознати.
На тази прелест нищо не прилича...
Секва мигом всичко във ума ми.
Сълзите ми по бузите се стичат
и спира във прехласата дъха ми.
"Дали във тази нощ пресвята
тайно мисли някоя за мене?
И от възхита нещо в нея се подмята,
че дошъл съм аз и този път навреме?
Дали за някоя аз просто съм комета
и блестя различно всяка нощ за нея -
запалвайки заспалите небета,
къде самотните планети сиротеят?
Дали огрявам звездните простори
на тая, дето в мислите ми плува?
Светя ли единствен в кръгозора
на момичето, което аз сънувам?"
... Бленувам аз от толкова години -
допир с любовта и топлината.
Но усмивката й, щом към мен изстина,
затвори на мечтите ми вратата.
И вече няма го от любовта отнетото.
И плаче в мен душата... пък обича!
Знам - не ще намери никога сърцето ти,
някой, дет` на мене да прилича...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Шуманов Всички права запазени
