На милата Родина България

От бурите за тебе няма завет,
теб все те брулят гадни ветрове!
Дори за миг на мир не те оставят
и все те ръфат, като зверове!

Със жест си ти създадена от бога!
И ти завиждат всички във света.
Със бонуси изсипани от Рога
си истинска витрина на света!

Какви гори, ливади и полета!
Засята си със всички семена...
Красива си с дъгите на небето
и пъргаво стоиш на стремена!

Макар че си дарена от Небето,
едва стоиш  на своите крака...
Народът ти живее най-проклето,
Съдбата си той не държи в ръка!

Наказана си с хора завистливи,
които не създават, а рушат!
От туй и багрите ти стават сиви,
и злите дни над тебе се тълпят!

Изправена си тук на Кръстопътя,
да пазиш всяка хлопната врата,
но като агнето водата мътиш
на всички вълчи глутници в света!

Войводи сме и щем да ръководим...
И мислим, че сме пъпа на света!
А пък това до никъде не води,
забиваме си ножа във гърба!

О, не напразно сме били във робство.
Тук всеки иска "кокал" да държи
и гледа само своето удобство,
и затова по рачешки вървим!

Ний мрем за келепири и изгоди!
И винаги за чуждото ламтим!
Не сме ний като другите народи,
дома си общ със труд да построим!

Най-първите сме скарани с морала!
На Бога и Светците не държим!
От хайдутлук колата ни е спряла
и едва над пропастта стоим!

От вътребългарските ни раздори
са идвали бедите ни до днес,
таз страница ще трябва да затворим
и по-нататък да живеем с чест!

А иначе сме си способни хора
и даваме на другите акъл,
но все надничаме на чуждите във двора
и все от завист, нравът ни е зъл!

Но има в нас и нещо благородно -
не сме съвсем негодни подлеци...
Минаваме през Трудното свободно
и имаме заложби на творци!

Народа ни и нашата Родина
от глупост все покриваме със кал...
Аз чакам този стадий да отминем,
най-после да оправим своя хал!