27 июн. 2007 г., 09:54

На Мина

824 0 11

"...какво, освен кръвта ще ни сроди..."

На Мина

На децата рождените дни отминават.
Поздравявам по телефон и мейл.
Няма ласка. По жица предавам,
Обичта си - погледа свел.

"Здрасти, тате! Кога ще се връщаш?...
...Аз, ли? ...Ами...нищо...добре..."
И съм целият там. И прегръщам
порастналото си, малко дете.

Разбирам какво съм изгубил.
И какво съм пропуснал...Море!!!
Глътка радост - в теб съм събудил,
Обичта към Живота, Мое голямо дете.

Отминават рождените дни на децата...

26 Юли 2002, Ломбо Есте

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Симеон Дончев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много е хубаво,много истинско,откровено и затрогващо.
  • Вторият моряк в сайта, който твори и при това прекрасно! Явно морето, самотата и пътят ви вземат, но и дават. Пътят като израстване - Кастанеда е прав, както винаги. Пишеш прекрасни стихове!
  • Уау! Направо насръхнах,много въздействащ стих.Браво!
  • дълбоко ме трогна...
  • Прекрасен стих,бащински и Обичен!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....