27 jun 2007, 9:54

На Мина

  Poesía
822 0 11

"...какво, освен кръвта ще ни сроди..."

На Мина

На децата рождените дни отминават.
Поздравявам по телефон и мейл.
Няма ласка. По жица предавам,
Обичта си - погледа свел.

"Здрасти, тате! Кога ще се връщаш?...
...Аз, ли? ...Ами...нищо...добре..."
И съм целият там. И прегръщам
порастналото си, малко дете.

Разбирам какво съм изгубил.
И какво съм пропуснал...Море!!!
Глътка радост - в теб съм събудил,
Обичта към Живота, Мое голямо дете.

Отминават рождените дни на децата...

26 Юли 2002, Ломбо Есте

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Симеон Дончев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много е хубаво,много истинско,откровено и затрогващо.
  • Вторият моряк в сайта, който твори и при това прекрасно! Явно морето, самотата и пътят ви вземат, но и дават. Пътят като израстване - Кастанеда е прав, както винаги. Пишеш прекрасни стихове!
  • Уау! Направо насръхнах,много въздействащ стих.Браво!
  • дълбоко ме трогна...
  • Прекрасен стих,бащински и Обичен!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...