27 jun 2007, 9:54

На Мина

  Poesía
821 0 11

"...какво, освен кръвта ще ни сроди..."

На Мина

На децата рождените дни отминават.
Поздравявам по телефон и мейл.
Няма ласка. По жица предавам,
Обичта си - погледа свел.

"Здрасти, тате! Кога ще се връщаш?...
...Аз, ли? ...Ами...нищо...добре..."
И съм целият там. И прегръщам
порастналото си, малко дете.

Разбирам какво съм изгубил.
И какво съм пропуснал...Море!!!
Глътка радост - в теб съм събудил,
Обичта към Живота, Мое голямо дете.

Отминават рождените дни на децата...

26 Юли 2002, Ломбо Есте

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Симеон Дончев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много е хубаво,много истинско,откровено и затрогващо.
  • Вторият моряк в сайта, който твори и при това прекрасно! Явно морето, самотата и пътят ви вземат, но и дават. Пътят като израстване - Кастанеда е прав, както винаги. Пишеш прекрасни стихове!
  • Уау! Направо насръхнах,много въздействащ стих.Браво!
  • дълбоко ме трогна...
  • Прекрасен стих,бащински и Обичен!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...