28 мая 2013 г., 23:49

На моите деца

666 0 0

Изгаря душата ми

и пепел остава,

разпиляна от вятъра, в безкрайния мир.

Вода я отмива 

и на Земята предава я,

заключва я тя с железни ръце.

И от пепел, останала

от моята душа,

Земята създава, ражда деца.

Красиви и чисти,

по-чисти от мен,

те отварят очите си за новия ден.

Поглеждат към слънцето,

към синята шир,

а душите им радостни

са пълни с мир.

Готови са те да открият света.

Да се борят с него

в таз нечестна война.

И дойде ли краят на техния път,

на земята да легнат,

сън да заспят.

И може би някога,

след безброй лета,

от тяхната пепел 

ще поникнат цветя.

А вятърът бурен

ще ги разнесе по света -

цветята, децата... От моята душа.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Мицов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...