May 28, 2013, 11:49 PM

На моите деца

  Poetry » Other
667 0 0

Изгаря душата ми

и пепел остава,

разпиляна от вятъра, в безкрайния мир.

Вода я отмива 

и на Земята предава я,

заключва я тя с железни ръце.

И от пепел, останала

от моята душа,

Земята създава, ражда деца.

Красиви и чисти,

по-чисти от мен,

те отварят очите си за новия ден.

Поглеждат към слънцето,

към синята шир,

а душите им радостни

са пълни с мир.

Готови са те да открият света.

Да се борят с него

в таз нечестна война.

И дойде ли краят на техния път,

на земята да легнат,

сън да заспят.

И може би някога,

след безброй лета,

от тяхната пепел 

ще поникнат цветя.

А вятърът бурен

ще ги разнесе по света -

цветята, децата... От моята душа.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Мицов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...