28 may 2013, 23:49

На моите деца

  Poesía » Otra
668 0 0

Изгаря душата ми

и пепел остава,

разпиляна от вятъра, в безкрайния мир.

Вода я отмива 

и на Земята предава я,

заключва я тя с железни ръце.

И от пепел, останала

от моята душа,

Земята създава, ражда деца.

Красиви и чисти,

по-чисти от мен,

те отварят очите си за новия ден.

Поглеждат към слънцето,

към синята шир,

а душите им радостни

са пълни с мир.

Готови са те да открият света.

Да се борят с него

в таз нечестна война.

И дойде ли краят на техния път,

на земята да легнат,

сън да заспят.

И може би някога,

след безброй лета,

от тяхната пепел 

ще поникнат цветя.

А вятърът бурен

ще ги разнесе по света -

цветята, децата... От моята душа.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Мицов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...