jenyivanova (Jasmin)
228 3418
4 мар. 2016 г., 18:57

На моите мъртви 

  Поэзия » Другая
719 0 3

Най-ангелските си криле оставихте
Да знам, че никога не съм сама
И че животът е гранично състояние
Между споменът за вчера
и пир по време на война
Най-дългото човешко разстояние
Между мрак над гроб и изгрев на зора
Между най-важното решение
и Път превърнал се в Съдба
Между жестока истина
И най-щастливата лъжа
Измерено с очакване за радост
И овалът на отронена сълза
С усещането за далечност
и надеждата за близост
Със спомен за повторената вечност
И болката на раждаща жена
Със ножът на предател
и насила дадено добро

Най-ангелските си криле оставихте
… и ми завещахте корен
Здрав като посадено от дете дърво
Неизбежен като сетен час
За да знам коя съм…
Да помня, че съм аз

И да го предам натам

Жени Иванова

© Jasmin Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??