jenyivanova (Jasmin)
228 3427
4 mar 2016, 18:57

На моите мъртви 

  Poesía » Otra
790 0 3

Най-ангелските си криле оставихте
Да знам, че никога не съм сама
И че животът е гранично състояние
Между споменът за вчера
и пир по време на война
Най-дългото човешко разстояние
Между мрак над гроб и изгрев на зора
Между най-важното решение
и Път превърнал се в Съдба
Между жестока истина
И най-щастливата лъжа
Измерено с очакване за радост
И овалът на отронена сълза
С усещането за далечност
и надеждата за близост
Със спомен за повторената вечност
И болката на раждаща жена
Със ножът на предател
и насила дадено добро

Най-ангелските си криле оставихте
… и ми завещахте корен
Здрав като посадено от дете дърво
Неизбежен като сетен час
За да знам коя съм…
Да помня, че съм аз

И да го предам натам

Жени Иванова

© Jasmin Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??