На моите мъртви
Най-ангелските си криле оставихте
Да знам, че никога не съм сама
И че животът е гранично състояние
Между споменът за вчера
и пир по време на война
Най-дългото човешко разстояние
Между мрак над гроб и изгрев на зора
Между най-важното решение
и Път превърнал се в Съдба
Между жестока истина
И най-щастливата лъжа
Измерено с очакване за радост
И овалът на отронена сълза
С усещането за далечност
и надеждата за близост
Със спомен за повторената вечност
И болката на раждаща жена
Със ножът на предател
и насила дадено добро
Най-ангелските си криле оставихте
… и ми завещахте корен
Здрав като посадено от дете дърво
Неизбежен като сетен час
За да знам коя съм…
Да помня, че съм аз
И да го предам натам
Жени Иванова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Jasmin Всички права запазени
