12 мая 2012 г., 19:50

На моите приятели 

  Поэзия » Другая
556 0 0

Аз не съм ходжа, не съм ясновидец, гадател.

Аз не съм нито Господ - на света създател.

Аз не съм нито пък някакъв майстор-ваятел.

Аз съм просто човек, мога да бъда приятел.

 

Не искам криле да разпервам.

Не искам да съм ангел небесен.

Не искам с дявола сили да измервам.

Не искам после да бъда обесен.

 

Защото човек съм нормален.

Защото по Земята аз мога да ходя.

Защото един живот ми е пратен.

Защото да бъда, да мога, да бродя!

 

Животът не стига, даже е кратък.

Животът не дава да продължаваш нататък.

Животът понякога се рее в свода небесен.

Животът се пее понякога с песен.

 

Това ви го казвам, приятели мои.

Това ви го давам, ако сте в тъмни усои.

Това, що ви е дадено, го употребете.

Това, що не бива, не го правете.

 

11.05.2012                              В.Ванков

© Владимир Ванков Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??