12.05.2012 г., 19:50

На моите приятели

756 0 0

Аз не съм ходжа, не съм ясновидец, гадател.

Аз не съм нито Господ - на света създател.

Аз не съм нито пък някакъв майстор-ваятел.

Аз съм просто човек, мога да бъда приятел.

 

Не искам криле да разпервам.

Не искам да съм ангел небесен.

Не искам с дявола сили да измервам.

Не искам после да бъда обесен.

 

Защото човек съм нормален.

Защото по Земята аз мога да ходя.

Защото един живот ми е пратен.

Защото да бъда, да мога, да бродя!

 

Животът не стига, даже е кратък.

Животът не дава да продължаваш нататък.

Животът понякога се рее в свода небесен.

Животът се пее понякога с песен.

 

Това ви го казвам, приятели мои.

Това ви го давам, ако сте в тъмни усои.

Това, що ви е дадено, го употребете.

Това, що не бива, не го правете.

 

11.05.2012                              В.Ванков

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Владимир Ванков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...