27 мар. 2007 г., 18:25

На момчето, което обичам...

1.7K 0 4
Преминахме през болка, радост и сълзи.
Щастливи бяхме, много страдахме.
Усещахме раздяла помежду ни да пълзи,
издигахме се силно, рязко падахме.
Усмивки на лицата ни изгряват.
А после нежно се прегръщаме.

В миг сълзи болни всичко заличават
и любовта си във война превръщаме.
Имаме се тялом, духом, всякак.
И много силно се обичаме.
Но в миг потъваме във мрака,
един от друг се все отричаме.
Обичаме се, мразиме се, спорим.
Но чувствата ни да растат не спират.
И с болката докрай се борим,
любовта и щастието ни не умират!

                                              Честити 6 месеца, Бебе! (Вече 7 :)) 
                                                ВИНАГИ ЩЕ ТЕ ОБИЧАМ!!! ПОМНИ ГО!!!
                                                  ОБИЧАМ ТЕ!!! 26.03.2007г. - 7 МЕСЕЦА!
                                                 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петя Терзийска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...