27.03.2007 г., 18:25

На момчето, което обичам...

1.7K 0 4
Преминахме през болка, радост и сълзи.
Щастливи бяхме, много страдахме.
Усещахме раздяла помежду ни да пълзи,
издигахме се силно, рязко падахме.
Усмивки на лицата ни изгряват.
А после нежно се прегръщаме.

В миг сълзи болни всичко заличават
и любовта си във война превръщаме.
Имаме се тялом, духом, всякак.
И много силно се обичаме.
Но в миг потъваме във мрака,
един от друг се все отричаме.
Обичаме се, мразиме се, спорим.
Но чувствата ни да растат не спират.
И с болката докрай се борим,
любовта и щастието ни не умират!

                                              Честити 6 месеца, Бебе! (Вече 7 :)) 
                                                ВИНАГИ ЩЕ ТЕ ОБИЧАМ!!! ПОМНИ ГО!!!
                                                  ОБИЧАМ ТЕ!!! 26.03.2007г. - 7 МЕСЕЦА!
                                                 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Терзийска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...