Mar 27, 2007, 6:25 PM

На момчето, което обичам...

  Poetry
1.7K 0 4
Преминахме през болка, радост и сълзи.
Щастливи бяхме, много страдахме.
Усещахме раздяла помежду ни да пълзи,
издигахме се силно, рязко падахме.
Усмивки на лицата ни изгряват.
А после нежно се прегръщаме.

В миг сълзи болни всичко заличават
и любовта си във война превръщаме.
Имаме се тялом, духом, всякак.
И много силно се обичаме.
Но в миг потъваме във мрака,
един от друг се все отричаме.
Обичаме се, мразиме се, спорим.
Но чувствата ни да растат не спират.
И с болката докрай се борим,
любовта и щастието ни не умират!

                                              Честити 6 месеца, Бебе! (Вече 7 :)) 
                                                ВИНАГИ ЩЕ ТЕ ОБИЧАМ!!! ПОМНИ ГО!!!
                                                  ОБИЧАМ ТЕ!!! 26.03.2007г. - 7 МЕСЕЦА!
                                                 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя Терзийска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...