27 mar 2007, 18:25

На момчето, което обичам...

  Poesía
1.7K 0 4
Преминахме през болка, радост и сълзи.
Щастливи бяхме, много страдахме.
Усещахме раздяла помежду ни да пълзи,
издигахме се силно, рязко падахме.
Усмивки на лицата ни изгряват.
А после нежно се прегръщаме.

В миг сълзи болни всичко заличават
и любовта си във война превръщаме.
Имаме се тялом, духом, всякак.
И много силно се обичаме.
Но в миг потъваме във мрака,
един от друг се все отричаме.
Обичаме се, мразиме се, спорим.
Но чувствата ни да растат не спират.
И с болката докрай се борим,
любовта и щастието ни не умират!

                                              Честити 6 месеца, Бебе! (Вече 7 :)) 
                                                ВИНАГИ ЩЕ ТЕ ОБИЧАМ!!! ПОМНИ ГО!!!
                                                  ОБИЧАМ ТЕ!!! 26.03.2007г. - 7 МЕСЕЦА!
                                                 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петя Терзийска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...