На момини мигли нощите спят...

31 янв. 2010 г., 08:27

Поэзия » Любовная

803 0 4

/ по Яна Нега /

Най-тъмно е преди да се съмне...

Вмъкнах се в теб с лавини от сняг...

Съня ти откраднах... Изпълних го...

Всичките ангели са горе, в Небето...

Бялото тук е тежкият сняг...

Крилете замръзват... Гнети битието...

Обзема ме мисъл за бяг...

Целувах те диво... Не жалих и двамата...

Над мене ти дадох толкова власт...

Красиво да грея... Егати измамата!

Догарям докрай със снежната страст...

Може би, после, в ранна върба,

в набъбнала пъпка ще бъда пренесен...

Сега се разтварям в снежна мъгла

и ще ти бъда лебедовата песен...

Жулли (Юлия Димитрова)

2010-01-31T10:50:26+02:00

Хубаво!
kotel (Мариана Вълкова)

2010-01-31T10:12:19+02:00

Може би, после, в ранна върба,

в набъбнала пъпка ще бъда пренесен...
Дано!Усмивка!
longin (Любомир Деничин)

2010-01-31T10:08:10+02:00

Направо е песен този стих чудесен!!!
vedrina (Марина Стоянова)

2010-01-31T09:26:12+02:00

Kрасиво, разкошно, невероятно!!!