Jan 31, 2010, 8:27 AM

На момини мигли нощите спят...

  Poetry » Love
987 0 4

/ по Яна Нега /

 

На момини мигли нощите спят...

Най-тъмно е преди да се съмне...

Вмъкнах се в теб с лавини от сняг...

Съня ти откраднах... Изпълних го...

 

Всичките ангели са горе, в Небето...

Бялото тук е тежкият сняг...

Крилете замръзват... Гнети битието...

Обзема ме мисъл за бяг...

 

Целувах те диво... Не жалих и двамата...

Над мене ти дадох толкова власт...

Красиво да грея... Егати измамата!

Догарям докрай със снежната страст...

 

Може би, после, в ранна върба,

в набъбнала пъпка ще бъда пренесен...

Сега се разтварям в снежна мъгла

и ще ти бъда лебедовата песен...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Дяков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...