31.01.2010 г., 8:27 ч.

На момини мигли нощите спят... 

  Поезия » Любовна
801 0 4

/ по Яна Нега /

 

На момини мигли нощите спят...

Най-тъмно е преди да се съмне...

Вмъкнах се в теб с лавини от сняг...

Съня ти откраднах... Изпълних го...

 

Всичките ангели са горе, в Небето...

Бялото тук е тежкият сняг...

Крилете замръзват... Гнети битието...

Обзема ме мисъл за бяг...

 

Целувах те диво... Не жалих и двамата...

Над мене ти дадох толкова власт...

Красиво да грея... Егати измамата!

Догарям докрай със снежната страст...

 

Може би, после, в ранна върба,

в набъбнала пъпка ще бъда пренесен...

Сега се разтварям в снежна мъгла

и ще ти бъда лебедовата песен...

© Красимир Дяков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??