На момини мигли нощите спят...
/ по Яна Нега /
На момини мигли нощите спят...
Най-тъмно е преди да се съмне...
Вмъкнах се в теб с лавини от сняг...
Съня ти откраднах... Изпълних го...
Всичките ангели са горе, в Небето...
Бялото тук е тежкият сняг...
Крилете замръзват... Гнети битието...
Обзема ме мисъл за бяг...
Целувах те диво... Не жалих и двамата...
Над мене ти дадох толкова власт...
Красиво да грея... Егати измамата!
Догарям докрай със снежната страст...
Може би, после, в ранна върба,
в набъбнала пъпка ще бъда пренесен...
Сега се разтварям в снежна мъгла
и ще ти бъда лебедовата песен...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Дяков Всички права запазени
