На моя клас

Ода за моя клас

Обичам ви, когато сте край мен...

обичам ви такива,

усмихнати и живи...

обичам ви... макар че някой ден

ще сте стари,

сиви и угнили...

Обичам ви и не ще забравя

туй, що споделяхме през тез години:

Красиви есенни спомени

и отминали безгрижни зими...

Нетърпеливо чакащи пролетните утрини

и невъзмутимо огласящи летните вечери...

... И няма спирка този влак,

не ще да чака целий клас,

ще тръгнем всички на посоки

един със Бус, а друг на стоп...

Като че ли разпилени ноти,

но в крайна сметка див трип-хоп...

Събраха ни в едната стая...

Един посрещна ни,

а друг изпраща...

Щастливо креснали,

от лудост вряща...

Като че сме дяволи от рая!

С криле от гордост,

дух за ловкост

и захарните ореоли,

които Йовков ни излапа...

С тоз пич Шибил,

де шибал Рада...

И на матурата с любов ни спряха!

Ни с увод, ни с теза ни огряха

и пак за тройки ни подпряха...

Не бяхме луди, но не и кротки!

Не бяхме груби, но не и мили!

Не бяхме зубари, но не и тъпи!

Не бяхме тъжни, а свръх щастливи!

Забихме се като пирон в очите,

на оня* от втория етаж,

където бяхме 5 години

на безкраен инструктаж...

Не бяха димки... не бяха сливи...

Не бяха примки за пари...

Не бяха наелектризирани презервативи

по коридорните стени...

Смутили всички даскалици,

така че карат се за нас!

Тъй диви и неукротими,

че всяка вика “Ти вземи ги!”

“Не! Ти вземи го тоя клас...”

Красиви бисери творяхме,

щом заговаряхме за литература...

Космическите станции приземявахме

от свръх астрономична физкултура...

Как Хъбъл кацнал е в България,

a Юпитер е планина в Швейцария...

И куп от разните мероприятия

превръщахме във място за бирария!

... И сякаш всичко продължава,

макар че няма да сме в клас

и всеки другия ще уважава

със студентски сандвич, с мас!

Ще срещаме усмивките си мили

по улици на чужди градове...

И винаги ще пазим снимки

от пиянски срещи в пъбове...

Обичам ви, обаче стига толкоз,

че безкрайна ще е тази ода...

А аз събирам си багажа,

кренвирш с лютеница и студена сода...

И ще се разхождам с вдигнат палец по паважа,

пак таз стопаджийска мода!

    Аз - творецът!

    Вий - мойто вдъхновение!

    Училището - беше ни дворецът!

    А "Лайф"** - Великото спасение!