27.10.2008 г., 13:48

На моя клас

4K 0 3

Ода за моя клас


Обичам ви, когато сте край мен...

обичам ви такива,

усмихнати и живи...

обичам ви... макар че някой ден

ще сте стари,

сиви и угнили...


Обичам ви и не ще забравя

туй, що споделяхме през тез години:

Красиви есенни спомени

и отминали безгрижни зими...

Нетърпеливо чакащи пролетните утрини

и невъзмутимо огласящи летните вечери...


... И няма спирка този влак,

не ще да чака целий клас,

ще тръгнем всички на посоки

един със Бус, а друг на стоп...

Като че ли разпилени ноти,

но в крайна сметка див трип-хоп...


Събраха ни в едната стая...

Един посрещна ни,

а друг изпраща...

Щастливо креснали,

от лудост вряща...

Като че сме дяволи от рая!


С криле от гордост,

дух за ловкост

и захарните ореоли,

които Йовков ни излапа...

С тоз пич Шибил,

де шибал Рада...

И на матурата с любов ни спряха!

Ни с увод, ни с теза ни огряха

и пак за тройки ни подпряха...


Не бяхме луди, но не и кротки!

Не бяхме груби, но не и мили!

Не бяхме зубари, но не и тъпи!

Не бяхме тъжни, а свръх щастливи!


Забихме се като пирон в очите,

на оня* от втория етаж,

където бяхме 5 години

на безкраен инструктаж...


Не бяха димки... не бяха сливи...

Не бяха примки за пари...

Не бяха наелектризирани презервативи

по коридорните стени...

 


Смутили всички даскалици,

така че карат се за нас!

Тъй диви и неукротими,

че всяка вика “Ти вземи ги!”

“Не! Ти вземи го тоя клас...”

 


Красиви бисери творяхме,

щом заговаряхме за литература...

Космическите станции приземявахме

от свръх астрономична физкултура...


Как Хъбъл кацнал е в България,

a Юпитер е планина в Швейцария...

И куп от разните мероприятия

превръщахме във място за бирария!


... И сякаш всичко продължава,

макар че няма да сме в клас

и всеки другия ще уважава

със студентски сандвич, с мас!


Ще срещаме усмивките си мили

по улици на чужди градове...

И винаги ще пазим снимки

от пиянски срещи в пъбове...


Обичам ви, обаче стига толкоз,

че безкрайна ще е тази ода...

А аз събирам си багажа,

кренвирш с лютеница и студена сода...

И ще се разхождам с вдигнат палец по паважа,

пак таз стопаджийска мода!



    Аз - творецът!

    Вий - мойто вдъхновение!

    Училището - беше ни дворецът!

    А "Лайф"** - Великото спасение!

Посветено на прекрасния ми клас в гимназията, с благодарнот за сияйните 5 години, които преживяхме заедно :) :) :)
* Оня от втория етаж - Г-н Канев (директора)
** Лайф - заведението до училище, където бягахме от часове
Елмо (2008г.)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елмо Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Пич тая година завършвам и много се натажих като го прочетох.Какви кретени сме и ние,еххх ще трябва да се разделим след няколко месеца.
  • Само тоз Шибил и тая Рада(...) малко ме разбиха!
    Иначе - поздрави, защото ме усмихна!
  • Хубава и прочувствена ода... Пак ще се срещнете след 10 години...

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...