17 июн. 2014 г., 22:29

На моя първи стих

536 0 2

Написах те преди години,

а още помня как щастлив

погледна ме с очите сини

и литна силен, млад, красив!

 

Тогава бях на възрастта ти

или с година по-голям,

но още чувам – песента ти

оглася моя звезден храм!

 

И вест добра от път ми носиш

за детството, за бащин праг,

прииждаш с хиляди въпроси

от чуден свят – и мил, и драг!

 

Прегръщам те и те обичам,

тъй както се обича син,

и думичките бавно сричам...

мой първи стих, незабравим!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...