На моя първи стих
Написах те преди години,
а още помня как щастлив
погледна ме с очите сини
и литна силен, млад, красив!
Тогава бях на възрастта ти
или с година по-голям,
но още чувам – песента ти
оглася моя звезден храм!
И вест добра от път ми носиш
за детството, за бащин праг,
прииждаш с хиляди въпроси
от чуден свят – и мил, и драг!
Прегръщам те и те обичам,
тъй както се обича син,
и думичките бавно сричам...
мой първи стих, незабравим!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени
