Написах те преди години,
а още помня как щастлив
погледна ме с очите сини
и литна силен, млад, красив!
Тогава бях на възрастта ти
или с година по-голям,
но още чувам – песента ти
оглася моя звезден храм!
И вест добра от път ми носиш
за детството, за бащин праг,
прииждаш с хиляди въпроси
от чуден свят – и мил, и драг!
Прегръщам те и те обичам,
тъй както се обича син,
и думичките бавно сричам...
мой първи стих, незабравим!
© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
