19 авг. 2006 г., 14:49

На моя син

5K 0 7
На моя син
Весела Кънчева

Силен вик пронизва тишината,
а болката отстъпва пред радостта,
и чувам как новородения ми син проплаква.

О, чудо! Наречено живот!
Моето дете!
Ти идваш с толкова любов
и болка на този свят!

През сълзи се усмихвам аз щастливо,
Забравила за болката и мъката.
Защото в този миг с гордост осъзнавам,
че вече съм МАЙКА!

Най-прекрасния миг в живота
на всяка жена!
Да родиш нов живот!

Протягам ръце да те прегърна,
Чувствам как бие сърчицето ти,
Мъничкото ти телце се сгушва,
и ме обгръщат ръчичките ти!


Радостно греят очите ми,
Щастливо се усмихва лицето ми,
Най-щастливият миг от живота ми-
раждането на моя син!

Две мънички черни очички
ме гледат доверчиво
и ми се усмихват
и аз им отвръщам с любов.


Две мънички малки ръчички
се протягат да ме прегърнат
и аз го прегръщам с любов.


03.10.2005
София

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Весела Кънчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...