19 ago 2006, 14:49

На моя син

  Poesía
5K 0 7
На моя син
Весела Кънчева

Силен вик пронизва тишината,
а болката отстъпва пред радостта,
и чувам как новородения ми син проплаква.

О, чудо! Наречено живот!
Моето дете!
Ти идваш с толкова любов
и болка на този свят!

През сълзи се усмихвам аз щастливо,
Забравила за болката и мъката.
Защото в този миг с гордост осъзнавам,
че вече съм МАЙКА!

Най-прекрасния миг в живота
на всяка жена!
Да родиш нов живот!

Протягам ръце да те прегърна,
Чувствам как бие сърчицето ти,
Мъничкото ти телце се сгушва,
и ме обгръщат ръчичките ти!


Радостно греят очите ми,
Щастливо се усмихва лицето ми,
Най-щастливият миг от живота ми-
раждането на моя син!

Две мънички черни очички
ме гледат доверчиво
и ми се усмихват
и аз им отвръщам с любов.


Две мънички малки ръчички
се протягат да ме прегърнат
и аз го прегръщам с любов.


03.10.2005
София

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Весела Кънчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...