Aug 19, 2006, 2:49 PM

На моя син

  Poetry
5K 0 7
На моя син
Весела Кънчева

Силен вик пронизва тишината,
а болката отстъпва пред радостта,
и чувам как новородения ми син проплаква.

О, чудо! Наречено живот!
Моето дете!
Ти идваш с толкова любов
и болка на този свят!

През сълзи се усмихвам аз щастливо,
Забравила за болката и мъката.
Защото в този миг с гордост осъзнавам,
че вече съм МАЙКА!

Най-прекрасния миг в живота
на всяка жена!
Да родиш нов живот!

Протягам ръце да те прегърна,
Чувствам как бие сърчицето ти,
Мъничкото ти телце се сгушва,
и ме обгръщат ръчичките ти!


Радостно греят очите ми,
Щастливо се усмихва лицето ми,
Най-щастливият миг от живота ми-
раждането на моя син!

Две мънички черни очички
ме гледат доверчиво
и ми се усмихват
и аз им отвръщам с любов.


Две мънички малки ръчички
се протягат да ме прегърнат
и аз го прегръщам с любов.


03.10.2005
София

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Весела Кънчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...