28 июл. 2009 г., 12:35

На моя Васко

1.4K 1 0

Все още има думи неизказани

и усмивки, нераздадени в щастливото мълчание.

И още има скрити, пазени

безмълвия, оплетени във бляскаво очарование!

 

Все още караш ме да се вълнувам,

и с твоя силен повей в моето море

да правим най-нестихващата  буря,

която никой не е в състояние да спре!

 

Все още взимаме със жадни глътки…

След буря стихваме във сладостна тъга...

И радваме се как над синевата ми, във твоите прегръдки,

се рее само нашата, най-пъстрата дъга!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мая Бая Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...