28.07.2009 г., 12:35

На моя Васко

1.4K 1 0

Все още има думи неизказани

и усмивки, нераздадени в щастливото мълчание.

И още има скрити, пазени

безмълвия, оплетени във бляскаво очарование!

 

Все още караш ме да се вълнувам,

и с твоя силен повей в моето море

да правим най-нестихващата  буря,

която никой не е в състояние да спре!

 

Все още взимаме със жадни глътки…

След буря стихваме във сладостна тъга...

И радваме се как над синевата ми, във твоите прегръдки,

се рее само нашата, най-пъстрата дъга!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мая Бая Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...